Garage Kid

Release Oficial – Garage Kid lança seu primeiro EP “First Trip”

Garage Kid é um trio paulista de rock com diferentes influências. O trio de amigos se juntou em julho de 2016 sem a pretensão de seguir um projeto profissional, mas ao final do primeiro ensaio já tinham 2 músicas compostas e a vontade de produzir mais. Depois de 1 ano de ensaios mensais e uma rotina de busca de identidade sonora, construíram um repertório com 12 músicas autorais. As letras são ácidas, contundentes e de protesto. Cada música possui sua característica, mas todas seguem uma base: o rock’n’roll.

Em 2019, resolveram gravar o primeiro EP First Trip com 6 das 12 músicas. Esse álbum traz o resumo do trabalho da banda nesses 3 anos de existência. Lançado em agosto de 2019 você pode ouvi-lo em todas as plataformas de streaming de música. Também disponível no Youtube, algumas músicas receberam uma versão em formato lyric video (original e tradução) para facilitar a compreensão do público sobre a mensagem passada pela Garage Kid.

Членове на бандата:

Бруно Андраде – барабани и вокали Гръб

Фелипе “Fela” Vivian – китара и вокали

Фернандо Кабрал – бас и вокални

Вълчо Камарашев

Отиде си една от легендите на българската сцена: Вълчо Камарашев

Изпълнил повече от 100 роли в театъра и киното, остава завинаги в сърцата ни!
Поклон пред паметта му!

Стоянка Мутафова

Голямата актриса Стоянка Мутафова почина рано тази сутрин.
Тази сутрин в 6.15 часа загубихме Стоянка Мутафова.
Нейният Нейчо си я прибра на Никулден!
Поклон пред светлата й памет!

Стефан Данаилов

 

На 13 години е дебютът му в киното, в детско-юношеския филм “Следите остават” по сценарий на Павел Вежинов.

През август 1969 г. е премиерата на първия епизод от телевизионния сериал “На всеки километър”. За един ден 27-годишният Стефан Данаилов, който изпълнява ролята на майор Деянов, и партньорът му Григор Вачков (Митко Бомбата), стават звезди. Следват филмите “Князът” и “Черните ангели”, които му носят още по-голяма популярност. За участието си в тях е удостоен с наградата за най-добра мъжка роля от фестивала на българското кино “Златната роза” във Варна (1969).

В своята над 50-годишна творческа кариера Стефан Данаилов е изиграл повече от 150 роли в киното, театъра и телевизията. Един от популярните му образи е на инструктора по шофиране Яким Донев от “Дами канят”, от където остава култовата реплика “Ти знаеш ли, че имаш страшни очи?”. Стефан Данаилов е участвал в “Инспекторът и нощта” (1963), “Князът” (1970), “Черните ангели” (1970), “Иван Кондарев” (1974), “Сватбите на Йоан Асен” (1975), “Допълнение към ЗЗД” (1976), “Топло” (1978), “Юлия Вревская” (1978), “От нищо нещо” (1979), “Търновската царица” (1981), “Княз Борис Първи” (1985), “След края на света” (1998) и много други, както и в редица международни копродукции.

Светъл път  !

Timi Hansen

 

Преди три месеца Timi Hansen сподели официално, че е диагностициран с рак, веднага след като бе огласено събирането на MERCYFUL FATE.
На 1 август Тими пусна изявление чрез Facebook страницата на Ливия Зита-Бендикс, съпруга на фронтмена на MERCYFUL FATE King Diamond, заявявайки:

„Възникнаха много въпроси защо няма да се явя като част от обединението на MERCYFUL FATE през 2020 г. Истината е проста – в момента водя борба с рака, но повярвайте ми, ще се преборя с всичко, за да съм готов.
Голямата ми мечта е отново да съм на сцена с групата и да свиря старите неща за вас, феновете. Ако това не се случи, ще ви помоля да се грижите добре за Joey Vera.“

За съжаление новините от днешния ден са печални. Timi изгуби борбата с рака. Почивай в мир, мистър „Grabber“!

Шестдесетгодишният Hansen свири в MERCYFUL FATE от 1981 до 1985 и отново от 1992 до 1993 година. Член е също и на KING DIAMOND от 1985 до 1987-ма.

Записи с Mercyful Fate
Nuns Have No Fun (1982)
Melissa (1983)
Don’t Break the Oath (1984)
Return of the Vampire (1992)
In the Shadows (1993)
The Bell Witch EP (1994)

Заедно с King Diamond
No Presents for Christmas (1985)
Fatal Portrait (1986)
Abigail (1987)
The Dark Sides (1989)

Myself Stoychev

На този етап, Дарк радио е ново и се разпространява единствено в Интернет. Все още дори не го рекламираме. Откъде научи/научихте за нас, как ни откри/открихте?

За Вашето радио разбрах от басиста Васил Найденов от група Crystal Neverland, които също са част от програмата Ви.

Да свириш българската авторска музика, и най-вече, рок, метъл, готик, траш…и да бъдеш харесван, според мен, си е истинско предизвикателство у нас. Мислиш ли, че твоята/Вашата музика е стойностна и може да бъде успешна в България?

Когато един истински музикант изпълнява своята музика, той живее в мига и не мисли за това кой ще го слуша – дали българин или чужденец. Въпреки, че за работата ни трябва да сме реалисти и обективно да действаме и да организираме всичко, не мисля, че трябва да тръгваме с въпроса дали българската сцена ще хареса музиката ни, защото това създава шепа съмнение у нас и пречи на творческия процес. Човек трябва да прави това, което обича и да се раздава, пък другото само си идва. Хората усещат истинските неща и по това се водят.

Кой или какво пречи, според теб/Вас, на авторската музика от тези стилове у нас?

Ами трябва повече упорити и талантливи хора да се мъчим да пробием в името на качествения продукт в страната ни. Имаме нужда от повече творци, които дерзаят напред и то тук – на българската сцена. И да не се спират пред нищо. Съберем ли се достатъчно такива изпълнители и групи, това ще е рекламата и повече хора у нас ще започнат да слушат. Всичко е в опитите и постоянството.

Как смятате / смяташ, защо едни и същи рок изпълнители и групи, се котират на родната сцена?

Това може да е и продължение на отговора от предния въпрос. Сякаш се следва един модел и стил. Добре е човек да остане със себе си и да потърси своята музика отвътре, това, което звучи в него. Ако просто продължаваме песните и стиловете на старото поколение, не вървим в творческа посока, а просто повтаряме мелодиите с различен текст.

Въпреки всичко, оптимисти ли сте за бъдещето на авторската метъл музика у нас?

Да, със сигурност. Но пак казвам, трябва сме упорити. Нещата не стават от самосебе си. Въпреки таланта, иска се труд, за да изградим нещо солидно за България. Защото трудно се възприема от доста хора в тоя бранш. Повече бива асоциирана с несериозните часове по музика от училище, но факт е, че в днешно време я слушаме навсякъде и винаги има аудитория и ценители.

Какво още е необходимо на такива музиканти като Вас, за да постигнат успех в Родината ни?

Работа, работа, работа и пак работа. Но трябва на човек да му извира отвътре. Така става неуморим.

За Вас музиката, която правите, хоби ли е или основно занимание? Казват, че музикант къща не храни…съгласни ли сте с това? Като изхождаме от българската действителност…

Музиката ми е половината бюджет на мен, така да се каже. Бутам се по участия, свиря навън и работя здраво по проекти и така. Не мога да кажа, че ми е достатъчно само музика(засега). Работя за заплата на почасова работа, останалото време съм плътно ангажиран с музика. Преди години се запознах лично с китариста Мирослав Иванов и там беше ключовия момент, в който осъзнах, че освен участия, трябва да имаш солиден проект зад себе си, който да те избута напред. Нещо по-голямо и масивно, което да ангажира повече хора и да изпъкнеш с идеите си. Не трябва да си само музикант, но и организатор, и инициатор.

Защо избрахте китарата?

Ами всъщност и аз не знам. Това беше най-спонтанната ми мисъл в главата още на 16-годишна възраст. И оттогава сме неразделни. Аз съм човек, който прави неща, които наистина му харесват. Ако нещо не ми харесва, и пари да ми дават, няма да го правя. Явно китарата е доста дълбока част от мен, щом продължавам да свиря и да творя вече 10 години.

Какво изразявате с Вашата авторска музика? Какво искате да кажете на хората с нея?

Ами музиката винаги е била инструмент да опишеш своя вътрешен свят. Аз лично преоткривам постоянно себе си с нея и го споделям на публиката си. А това, което целя, е да докосна повече хора с този мой вътрешен глас и да получа обратен отговор от други творци. Това е вълшебна комуникация.

С три думи: “Myself Stoychev” е…

Мечтател, творец и ентусиаст.

Какво ще пожелаете на всички български рок музиканти, които, по някаква причина, не могат да изпъкнат на наша сцена?

Ще им пожелая да търсят себе си всеотдайно, да бъдат себе си и да работят здраво върху музиката, която създават. Защото всеки творец заслужава да е на сцена.

И Вашите пожелания към Дарк радио и екипа му…

Преди всичко благодаря за възможността да бъда част от програмата ви и ви пожелавам да достигате до все повече музиканти и слушатели, защото музиката е езикът на сърцето и имаме нужда от хора като вас, за да го разпространяват.