Myself Stoychev

На този етап, Дарк радио е ново и се разпространява единствено в Интернет. Все още дори не го рекламираме. Откъде научи/научихте за нас, как ни откри/открихте?

За Вашето радио разбрах от басиста Васил Найденов от група Crystal Neverland, които също са част от програмата Ви.

Да свириш българската авторска музика, и най-вече, рок, метъл, готик, траш…и да бъдеш харесван, според мен, си е истинско предизвикателство у нас. Мислиш ли, че твоята/Вашата музика е стойностна и може да бъде успешна в България?

Когато един истински музикант изпълнява своята музика, той живее в мига и не мисли за това кой ще го слуша – дали българин или чужденец. Въпреки, че за работата ни трябва да сме реалисти и обективно да действаме и да организираме всичко, не мисля, че трябва да тръгваме с въпроса дали българската сцена ще хареса музиката ни, защото това създава шепа съмнение у нас и пречи на творческия процес. Човек трябва да прави това, което обича и да се раздава, пък другото само си идва. Хората усещат истинските неща и по това се водят.

Кой или какво пречи, според теб/Вас, на авторската музика от тези стилове у нас?

Ами трябва повече упорити и талантливи хора да се мъчим да пробием в името на качествения продукт в страната ни. Имаме нужда от повече творци, които дерзаят напред и то тук – на българската сцена. И да не се спират пред нищо. Съберем ли се достатъчно такива изпълнители и групи, това ще е рекламата и повече хора у нас ще започнат да слушат. Всичко е в опитите и постоянството.

Как смятате / смяташ, защо едни и същи рок изпълнители и групи, се котират на родната сцена?

Това може да е и продължение на отговора от предния въпрос. Сякаш се следва един модел и стил. Добре е човек да остане със себе си и да потърси своята музика отвътре, това, което звучи в него. Ако просто продължаваме песните и стиловете на старото поколение, не вървим в творческа посока, а просто повтаряме мелодиите с различен текст.

Въпреки всичко, оптимисти ли сте за бъдещето на авторската метъл музика у нас?

Да, със сигурност. Но пак казвам, трябва сме упорити. Нещата не стават от самосебе си. Въпреки таланта, иска се труд, за да изградим нещо солидно за България. Защото трудно се възприема от доста хора в тоя бранш. Повече бива асоциирана с несериозните часове по музика от училище, но факт е, че в днешно време я слушаме навсякъде и винаги има аудитория и ценители.

Какво още е необходимо на такива музиканти като Вас, за да постигнат успех в Родината ни?

Работа, работа, работа и пак работа. Но трябва на човек да му извира отвътре. Така става неуморим.

За Вас музиката, която правите, хоби ли е или основно занимание? Казват, че музикант къща не храни…съгласни ли сте с това? Като изхождаме от българската действителност…

Музиката ми е половината бюджет на мен, така да се каже. Бутам се по участия, свиря навън и работя здраво по проекти и така. Не мога да кажа, че ми е достатъчно само музика(засега). Работя за заплата на почасова работа, останалото време съм плътно ангажиран с музика. Преди години се запознах лично с китариста Мирослав Иванов и там беше ключовия момент, в който осъзнах, че освен участия, трябва да имаш солиден проект зад себе си, който да те избута напред. Нещо по-голямо и масивно, което да ангажира повече хора и да изпъкнеш с идеите си. Не трябва да си само музикант, но и организатор, и инициатор.

Защо избрахте китарата?

Ами всъщност и аз не знам. Това беше най-спонтанната ми мисъл в главата още на 16-годишна възраст. И оттогава сме неразделни. Аз съм човек, който прави неща, които наистина му харесват. Ако нещо не ми харесва, и пари да ми дават, няма да го правя. Явно китарата е доста дълбока част от мен, щом продължавам да свиря и да творя вече 10 години.

Какво изразявате с Вашата авторска музика? Какво искате да кажете на хората с нея?

Ами музиката винаги е била инструмент да опишеш своя вътрешен свят. Аз лично преоткривам постоянно себе си с нея и го споделям на публиката си. А това, което целя, е да докосна повече хора с този мой вътрешен глас и да получа обратен отговор от други творци. Това е вълшебна комуникация.

С три думи: “Myself Stoychev” е…

Мечтател, творец и ентусиаст.

Какво ще пожелаете на всички български рок музиканти, които, по някаква причина, не могат да изпъкнат на наша сцена?

Ще им пожелая да търсят себе си всеотдайно, да бъдат себе си и да работят здраво върху музиката, която създават. Защото всеки творец заслужава да е на сцена.

И Вашите пожелания към Дарк радио и екипа му…

Преди всичко благодаря за възможността да бъда част от програмата ви и ви пожелавам да достигате до все повече музиканти и слушатели, защото музиката е езикът на сърцето и имаме нужда от хора като вас, за да го разпространяват.

АКО ЖЕЛАЕТЕ РЕКЛАМАТА ВИ  ТУК, СВЪРЖЕТЕ СЕ С НАС !